За разглеждането на даден проблем трябва да се погледне първоосновно от гледна точка на субектите, които са фокусa на изследването. Следвайки тази логика естествено е при разглеждането на проблема за “Кризата на Българската политикa” да се насочи вниманието към главните участници в този процес - обществото и политическите партии.
Обществото представлява група хора, обединени от общи интереси , произход и положение; среда за развитие на отделния индивид. Индивидът, като елемент от социалната структура, има различни потребности и интереси и действа подтикнат от тяхното неудоволетворение. Но човек има много потребности и не може да удоволетвори всички, затова прави осъзнат избор. Този осъзнат избор е интересът. Когато формира интерес, индивидът организира своите действия така, че да го постигне и го превръща в цел. Но целта може да бъде реализирана само в обществото. Ето защо човек не може да съществува самостоятелно извън него и  поради това никога  не трябва да го отбягва и изолира като отделен фактор. За пълноценното развитие на отделния индивид основна роля играе именно обществото. Ако вземем даден човек и го изолираме, да речем на място, без други хора и без постиженията на тяхното цивилизационно развитие, то този човек ще живее за задоволяване на основните, закодирани потрбности на индивида. Най-вече той няма как да се развива, защото му липсва основния фактор за това - конкуренцията. Именно тя е двигателната сила на отделния индивид, отделното общество, народ или етнос. Когато се получи изолация, затвореност, то отделната единица не може адекватно да сравни своето ниво на развитие и напредък тъй като няма база за сравнение. И по този начин не може да се развива и напредва- а съвременният свят е продукт, резултат от напредъка на обществата. Примерите за това са много-от разпада на велики държави  до провал на отделни личности. Османската империя и в частност ислямската религия, не е  допускала инновации в обществото, защото те са били в противовес на религиозното тълкуване.В разултат се получава срив на империята, която е победена от значително по-напреднали страни, които бидейки или развивайки се в конкурентна среда са достигнали значително по-висок етап на развитие. Подобен е примерът със Северна Индия, Русия.
След като конкуренцията е  безспорен критерии за успеха и ефективността на дадена държава, то следва ,че всичко ,което е извън тази конкурентна среда е обречено на застой, разпад и провал. Следователно, отделният човек не може да същесвува извън общесвото ( защото то е конкурентната среда ), така, както отделната държава  не може да бъде разглеждана без своето общество- да се дели само на институции, само на граждани, само на управляващи. Едното е конкуренция на другото. По този начин става ясно, че тълкуването на даден политически въпрос, не може да бъде ефективно, действащо и реално без да се вземе предвид    обществото с неговото мнение и действие.
След като обществото е конкурентната среда, то включва в себе си освен народа (населението), също и  държавните институции, управленските лидери и политическите партии като форма на обшествено-политическа организация на хора , с общи интереси, цели и идеология. Тези хора, членове на политическите партии, са част от народа и съответно от общетвото. Затова при провеждането на дадена правителствена  или  партиина политика , ако не се потърси мнението на обществото и то се изолира като фактор, то тази политика е предварително обречена на провал (дори и да е действаща за определен период от време). Не може да се отделя политиката от обшеството, най-малко, защото едното съществува благодарение на другото и обратно: не може да се провежда политика без да имаме общество както и не можем да имаме общесвто без политика.
Следователно обществото е неразривно свързано с политиката и по този начин  оказва влияние  върху политическите процеси, протичащи в държавата.
Някои неща се обясняват най-точно като се пречупят през примата на всекидневния живот. Ако вземем произволно избрани хора и ги поставим в среда с еднакви условия на развитие, но им зададем определена обща бъдеща цел, до която всеки от тях трябва да достиге, то те се превръщат в група с общ интерес. В тази група (част от обществото) се създава сцепляваща, уединяваща сила, тъй като всеки един спомага за защитата на общия интерес и за постигането на общата цел. А той може да се постигне чрез колективни усилия. Когато в същата тази група има един-двма души, които не желаят да се впишат в колектива, действат самостоятелно , вършат неща в противовес с останалите като по този начин трупат отрицателни дивиденти за всички, не общуват с останалите, смятайки ги за по-нискостоящи, е повече от логично, че тези един-двама души ще бъдат изолирани от групата и техните действия ще срещат пълно противоборсво и противодействие от страна на колектива. Т.е в сила е  максимата: “ Гнилата ябълка разваля съседните”. В този ред на мисли една от основните причини, поради която днешната политическа система в България  е в криза и политиката е неефективна, е именно недоверието на общесвото - състоянието на нарушения баланс в определена общност, където дадена група (управляващи, политически партии) действа противно на общия интерес. И тъй като всички хора във властта през последните 15 години по един или друг начин са насъбрали достатъчно негативи от своята политика, която често не е съобразена с общата цел на народа, то тези хора ( групирани в политически партии) е логично да бъдат изолирани и да се стигне до постепенен разпад на политическото статукво. Това е естесвен защитен механизъм на обществото, което не иска да бъде “развалено от гнилата ябълка”.
В реални действия това се показва, чрез негласуването на избори на огромна част от обществото. И когато не получават подкрепа, политическите партии започват да се разпадат. Те сами са си изградили, чрез действия и постъпки на членове и лидери , образ на организации, които действат срещу народа. Твърденията, че съзнателно и целенасочено се внушава  идеята за негативите на политическите партии, не са основателни, тъй като вината за това носят самите партии. Всеки може да се опита да влияе върху обществото, но източника, от който хората черпят сведенията си са самите факти от действителността. На пример ако дадена политическа партия стане управляваща и като такава извърши дейност в ощърб на обществото ( безсмислено въвеждане на огромни данъци, неизгодни икономически сделки) и последиците от това се усещат от хората, то съзнателното внушение на външни фактори и хора може само да спомогне за отхварлянето на тази партия , но не и да е първопричината. И тай като това важи за всички партии се стига до положението на разпад на статуквото. Общесвтото има много съществен и значим механизъм за оцеляване , върху когото не действа външен фактор.  
След като политиката не може да съществува без обществото, а то е основният фатор за влияние, следва,че всяка успешна политика е такава, само ако отразява исканията на  народа в минимални граници.