Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2007 15:14 - Политическите партии и гражданското общество
Автор: virjinia Категория: Политика   
Прочетен: 1596 Коментари: 0 Гласове:
0



Основна функция на политическите партии е институционализацията на конфликтите – т.е. политическата партия улавя конфликта/недоволството и чрез своята структура го вмества в парламентарния ред (властта).
Политическите партии не реагират на всеки конфликт или на всеки интерес в обществото. Те осъществяват тази си роля предимно по отношение на значими обществени интереси. Докато другите форми на организация на гражданите, напротив, стоят по-близо до хората/гражданите и откликват на всяко обществено вълнение. Те познават по-добре нуждите и интересите на масите. Затова всякакви форми на запознаване с тези нужди и интереси са подходящи за гражданските сдружения – семинари, конференции, кръгли маси, срещи, с цел дискусия и запознаване с обществените проблеми (всички сфери на публичния живот). Политическите партии вземат отношение само по темите, от които имат интерес.
Политическите партии структурират политическите интереси на обществото, а гражданските сдружения – обществените. Партиите се стремят да отчитат всички основни интереси в обществото, но срещат трудности заради дистанцията, създадена от политическите интереси. Например, ако предстои възможността за дадена финансова реформа, т.е. въвъеждането на регресивна или плоска данъчна политика, гражданите заемат дадена позиция. Мнозинството от тях, поради сравнително ниските си приходи, ще предпочетат запазването на прогресивната данъчна политика, независимо от политическите си пристрастия. Това обаче няма да се възприеме от една дясна консервативна политическа партия, заради начертаната дясна финансова програмна политика, която е заявила, че ще провежда. Следователно политическите партии не винаги улаявят и отразяват интересите на обществото. Те не следят обществените нагласи (освен свързаните със значимо обществено събитие или политически рейтинг) и не могат да акумулират гражданските интереси. Т.е. гражданските интереси остават незащитени.
Как се улавят гражданските интерси и настроения (което може да се използва за трупане и политически дивиденти)?
Тук социологическите подходи и използването на практически знания са походящ инструмент. Провеждат се анкети по дадени проблеми, изследват се настроенията на гражданите по дадени въпроси. При посочения пример за данъчната политика, може да се проведе анкета (“за” или “против” плоската данъчна политика сте?). Следавщите стъпки са провеждането на конференции или кръгли маси по темата, на която за участие се канят както експерти, така и обикновенни граждани. При провеждащата се дискусия се правят заключения – гражданите казват ТЕ какво искат и какво е по-добро за тях, а експертите дали това е възможно да се случи и при какви условия. Сравнявайки резултатите от конференциите с тези от анкетите, се прави общо заключение за позицията на гражданското общество по дадения въпрос. Това заключение стои най-близо до гражданите, това  е техният обществен интерес. Дали този интерес обаче ще се транслира в дадена политическа партия зависи от съвсем други решения. Политическите партии ще са успешни тогава, когато следват интересите на обществото, но ги съчетават с трезва преценка. Наличието на дадена институция (НПО, фондация, институт) позволява на политическата партия да бъде по-близо до гражданите, да окликва на техните интереси, превръщайки ги в политика. За това всяка политическа партия в Западна Европа разполага с такава институция. Това е новият начин на правене на политика. Партиите служат за легитимен инструмент за защита на тези интерси; те трябва да се занимават с организирането и структурирането на хората, но интересите трябва да се извеждат извън тях. Това е работещата и успешна формула – гражданското общество (предствлявано от НПО/фондация/институт), което стой зад политическата партия.
Пример е германската партия ХСС и фондацията, която стои зад нея Ханс Зайдел. Интерсното е, че не партията стои зад интернет адреса с името на партията, а фондацията (www.hss.de). Именно към фондацията съществува Институт за гражданско обучение, което провежда семинари по теми като: Медии и масмедии, Реформа в здравния сектор, Икономика....и др. Фондацията има и образователен център, в който се подготват кадрите. Но те ЗАДЪЛЖИТЕЛНО помагат за и работят във фонадията. Обичайната практика при Ханс Зайдел и ХСС е политиците  в партията да идват от фондацията – достатъчно подготвени и запознати с обществените граждаски интереси и готови да ги защитатават. Във самата фондация пък са събрани хора с достатъчно потенциал и способности. Това е основното предиство за политическата пртия и гаранция за успех. А моделът на Ханс Зайдел и ХСС е повече от успешен, защото ХСС уравлява Бавария повече от 50 години. 
Т.е. сдруженията/институтите/фондациите кумулират определено личностно развитие – формират позиции на гражданите по обществени проблеми. А партиите просто институционализират тези интерси чрез участието си във властта.



Тагове:   общество,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: virjinia
Категория: Политика
Прочетен: 60988
Постинги: 11
Коментари: 8
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031