Политическата ситуация през 2001 г. изискваше появата на нов участник в българския политически живот. Това се налагаше първо поради изчерпването на идеите и възможностите на досегашните партии, ситуирани в ляво и дясно на политическия спектър. Единственият представител на така наречения политически център беше Движението за права и свободи, което обаче не се ползваше с широка електорална подкрепа, а бе ограничено до етническия вот. Затова беше необходима появата на балансьор- представител на либералните идеи, които все повече се разпространяваха в Централна и Източна Европа. Второ, след провала на управлението на Българската социалистическа партия / 1994- 1997г. /- довело страната до пълен икономически крах и след дескредитиране на управлението на Обединените демократични сили / 1997- 2001г. / избирателите чувстваха необходимостта от появата на нова политическа формация, която да носи промяна и европейска идея за развитие. В тази политическа конюнктура беше използвана умело основната българска национална черта- носталгия към миналото, която съчетана с разочарованието от дотогавашното управление на страната неминуемо щеше да доведе до сериозни успехи на бъдещите парламентарни избори.
На 17 юни 2001 г. бяха проведени парламентарните избори, на които ясно пролича необходимостта на българския избирател от нов политически субект- Националното движение Симеон Втори, което беше организирано малко пред самите избори. Коалицията НДСВ / НДСВ, “ Партия на българските жени “ и “ Движение за национално възраждане “Оборище “ / спечели 42, 74 % от гласовете и взе 120 мандата в 39то Народно събрание. Непосредствено след това бяха формирани четири парламентарни групи: Коалиция “НДСВ”, Коалиция “ОДС”, “Коалиция за България “ и Коалиция “ДПС”. Съвсем логично беше формирано правителство на НДСВ с мандатоносител “Партията на българските жени “, защото НДСВ все още не беше регистрирана като политическа партия. Тъй като НДСВ разполагаше само със 120 мандата беше формирано коалиционно правителство с участието на Коалиция НДСВ и Коалиция ДПС. За министър- преседател беше избран лидерът на спечелилото движение- Симеон Сакскобургготски.    
Веднага след това започна и изграждането на НДСВ като политическа партия със сериозни претенции за участие във властта. Заедно с откриването на местните клубове, на 6 април 2002 г. беше приет Устав на политическата партия Национално движение Симеон Втори както и Декларация на ценностите.
За изпълнението на Предизборната си програма – “ България – добър дом за своите граждани “ , както и на Управленската си програма НДСВ подготвяше и излъчваше политическите си решения по утвърдената до този момент практика в партиината политика. Тя е свързана със структурата на самата партия и с нейната легитимност.
Електоратът на една политическа партия представлява гражданската среда, която формира различно политическо участие – пасивно / участие в изборите /, апатия / неучстието като доброволен избор / и активно / дейност в политическите партии и изборните щабове /. Членовете и симпатизантите на политическите партии са именно от активните граждански деления, които искат да допринесат за развитието на организациите и споделят техните ценности. Поради невъзможността решенията по основни проблеми било от управленческа или от организационна гледна точка, да се вземат от всички членове на партията се излъчват ръководителите, които се ползват с най- голям авторитет и подкрепа. Формираните на местни нива раководства, обаче също не играят значителна роля в определяне на политиката на партията. За целта са нужни авторитети с доказани професионални политическаи качества, които също се избират, но на национални събрания с излъчени делегати. Така се формира национално ръководство, състояща се от малък брой хора – до 15 човека. Тази група може да оказва значително влияние върху подготовката и излъчването на политически решения. Съществува още една група- тази около председателя на политическата партия, която взема крайните решения. Всички разбира се, се съобразяват с тях, защото тук действа принципът на авторитета- това най- често е лидерът на партията или движението. Той взема всички крайни решения на силата, която представлява. Когато партията е в изпълнителната власт принципът е същият. Ако правителството е еднопартийно или коалиционно, но с ясно изразено парламентарно присъствие на единия коалиционен партньор, министър- председателят взема всички политически решения на изпълнителната власт. Той е легитимиран веднъж от партиините членове, втори път от изборните резултати, трети път от парламентарния вот. По този начин лидерът на политическата партия, който става шеф на изпълнителната власт, се намира на върха на политическата йерархия в управлението и съвсем логично взема всички решения, често пъти еднолично. Като цяло политическите решения на изпълнителната власт се потготвят на две нива- партиино и правителствено, а се излъчват на едно- правителстеното.
Едно от първите и най- важни политически решения на изпълнителната, вече такава, власт е формирането и съставът на правителството. Проблемът за това кой взема политическите решения в изпълнителната власт и съответно кой носи отговорността за тях  има  своето конституционално тълкуване. Политическата отговорност пред парламента по българската Конституция носят министър- председателят и Министерският съвет. Отделните министри вземат решения предимно в собсвените си ресорни сфери и не носят пряка отговорност  за цялостните решения на изпълнителната власт. Те са персонално отговорни пред министър- председателя и той поема общата отговорност за Министерския съвет пред Парламента и гражданите. За това установената партиина и институционална практика е подборът на министрите, който протича първо на партиино, а след това и на паламентарно ниво. Лидерът е този, който решава кои личности да покани в екипа си, които при формиране на правителство да заемат министерските постове. Това еднолично лидерско решение е от съществена важност, защото трябва да се подберат хора, компетентни и достатъчно способни да вземат решения в своята ресорна област. Този, който носи цялостна отговорност както за техния избор, така и за взетите от тях решения, обаче, е политическият лидер- министър- председателя. Подготовката за това политическо решение се осъществява на партиино ниво, а излъчването е на институционално. В случая с правителството на Симеон Сакскобургготски решенията за съставянето му и за личностите, които да влязат в него не следват съвсем тази процедура, тъй като НДСВ не беше структурирана функционираща партия. Предизборната коалиция НДСВ се формира малко преди изборите, но решението за подбора на кадрите за редене на партиините листи, както и за това кои личности ще заемат министерски постове беше взето от лидера на коалиция НДСВ- Симеон Сакскобургготски. Именно той взе политическото решение за промяна в състава на правителството през ..... г.- Лидия Шулева оглави Министерството на икономиката, Хр. Христова –социалното министерство, Николай Василев премина от Министреството на икономиката в Министерството на Транспорта и високите технологии, Славчо Богоев стана министър на здравеопазването, а Игор Дамянов- министър на образованието. При дебатите по промените в правителството Симеон сакскобургготски каза, че един от големите му недостатъци е, че взема решенията си бавно и отбеляза, че това е защото е доказал диалогичността си и винаги се опитва да вземе решения по градивен начин за да не влиза в полемики. Политическото решение за нови персонални промени в правителаството / 23 февруари 2005г. / отново беше взето от нимистър- председателя и лидер на НДСВ. Като причина беше използван внесения пореден вот на недоверие срещу кабинета, но нивото на вземане на това решение отново е първо на партиино, а след това на институционално. От постовете си бяха освободени Лидия Шулева, Божидар Абрашев, Мехмед Дикме и Милко Ковачев, които бяха заменени съответно от Милко Ковачев, Нина Чилова, Нихат Кабил и Мирослав Севлиевски.   Промените бяха защитени с изпълнението на Предизборната и на Управленската програма по въпросите за европейското членство на България. Министър- предеседателят заяви, че те се базират върху три принципа- приемственост, съответствие с европейските изисквания и отговорност по поетите ангажименти към партньорите в либералната формация. В действителност обаче, това се явява едно от най- тежките и важни политически решения на Симеон Сакскобургготски, което пренебрегва партиините интереси в защита на правителствените. Решението не е взето, както повечето на партиино ниво, а на институционално- на правителствено тъй като от постовете си бяха освободени една част от министрите, членове на НДСВ. Но отново е взето от най- високото ниво на представителност- от лидера на политическата партия и шеф на изпълнителната власт. Именно  политическите решения, засягащи партиината политика и разминаването й с правителствената са най- трудни и за тях се изисква най- дълга подготовка и обмисляне. 
Самата поява на НДСВ доведе до един по- плуралистичен политически модел, а смисълът от наличието на силна центриска партия беше политическите процеси, договорките за властта и начинът на формиране на политическите решения да става въз основа на публични ангажименти към българските граждани. Най- запомнящият се ангажимент беше изречен от самия лидер: “ Аз ще ви оправя за 800 дни”. Изключвайки демагогията и популизма от този израз, Симеон Сакскобургготски успя умело да разработи и използва ресурсите, останали от правителството на Иван Костов и да изпълни до голяма степен много от заложените в Предизборната и в  Управленската програма цели. Това също е доказателство за нивото и източника на формиране и вземане на политически решения. Когато една партия изработва Предизборна програма, печели изборите, формира правителство и успява да реализира Програма до голяма степен, това говори, че политическите решения се вземат от хората в партията- в частност от най- тесния кръг около лидера. Веднаж взети от партииния лидер, който е и шеф на изпълнителната власт, тези решения се превръщат в првителствени,т.е париините политически решения стават  политически решения на изпълнителната власт. Партиините решения в изпълненеие на Предизборната програма се трансформират в правителствени решения при изпълнение на Управленската програма. Затова сравнявайки Предизборната програма на НДСВ “ България- добър дом за своите граждани “ и Управленската програма на коалиционното правителство НДСВ/ ДПС “ Хората са богатството на България ” се вижда, че те са почти идентични по съдържание, приоритети и цели.
Взетите партиини решения по отношение на търсената от НДСВ политика за Устойчив икономически разтеж, чрез подобряване на бизнес климата, привличането на инвестиции и  подпомагане на развитието на високотехнологичния сектор и телекомуникациите, енергетиката, туризма и селското стопанство като приоритетни отрасли, залегнали в Предизборната им програма имат своя аналог в т.3 от Основните приоритети в Управленската програма- Устойчиво развитие на икономиката, подобряване на бизнес климата. Там са записани като първостепенни комуникацията и високите технологии, енергетиката, туризма и селското стопанство.