Съгласно заключенията на Европейския съвет в Брюксел през декември 2004 г. с Турция се откриват преговори за присъединяване към Европейския съюз на 3 октомври 2005 г. След откриването на преговорите Комисията започва изготвянето на преглед на законодателството, за да набележи приоритетните области, в които страната трябва да отблежи напредък.
Турция има дълга история на отношенията си с европейското обединение. Първата й молба за присъединяване към тогавашната Европейска икономическа общност е от юли 1959 г. В отговор на заявката ЕИО предлага създаване на асоциация, докато обстоятелствата позволят действително присъединяване на Турция. Асоциативното споразумение е подписано в Анкара през септември 1963 г. То предвижда прогресивно установяване на митнически съюз, който да сближи двете страни в икономическата и търговската област.
Турция подава молба за пълноправно членство в Европейската общност през 1987 г. като мнението на Комисията по молбата потвърждава основанията на страната да кандидатства за приемане в ЕО, но отлага пълния анализ на кандидатурата до настъпването на по-подходящ момент.
На Европейския съвет в Хелзинки през 1999 г. Турция е официално призната за страна-кандидат за членство в ЕС. Това отбелязва началото на работата по предприсъединителната стратегия за страната, която цели да стимулира и подкрепя процеса на реформи чрез финансово подпомагане и други форми на сътрудничество.
През декември 2004 г. Европейският съвет в Брюксел насрочва 3 октомври 2005 г. като дата за формално откриване на преговорите за присъединяване на Турция.
Турция е голям търговски партньор на ЕС. Митническият съюз между двете страни влиза в сила през 1995 г. Оттогава делът на ЕС – 25 във външната търговия на Турция непрекъснато нараства, така че към 2004 г. Турция е седмият по големина търговски партньор на ЕС. Страната е на 13 място като вносител в ЕС.
Справедливо е да се отбележи, че европейското обществено мнение е разделено по отношение на перспективата за присъединяването на Турция към ЕС.
Някои посочват, че присъединяването на страната ще увеличи нарастващото влияние на исляма в Европа и ще застраши християнските корени на континента. Турското присъединяване ще бъде краят на ЕС според бившия френски президент Валери Жискар Д’Естен. Бившият германски канцлер Хелмут Шмид описа идеята за членството на Турция като глупост, докато лидерът на германските консерватори Ангела Меркел казва, че на Анкара трябва да бъде предложено „привилегировано членство“, а не пълноправно членство. По този начин се стига до идеята, че на Турция трябва да бъде предложена алтернатива на пълноправното членство, ако не изпълни поставените от Европейския съюз условия за присъединяване към организацията.
През 2004 година турският министър-председател Ердоган заявява, че целта на Турция е преговорите да доведат до безусловно приемане в организацията и уточнява, че Анкара няма да приеме никакъв друг вариант. Ердоган подчертва, че Турция не желае членство "на всяка цена" и отхвърля идеята "привилегировано партньорство" в случай на провал на преговорите. От това става ясно, че турското правителство едва ли ще се съгласи, ако на страната бъде предложено специално партньорство с ЕС, вместо пълно членство.
Комисарят по разширяването Оли Рен наскоро заяви, че интегрирането на Турция в ЕС няма да бъде лесен процес и допълни, че преговорите с Анкара за пълноправно членство може да продължат и 15 години. .
В част от документите по преговорния процес между Турция и ЕС съществуват клаузи, според които преговорите с Турция могат да бъдат преустановени по инициатива на Еврокомисията или по искане на държави членки на ЕС "в случай на сериозно и постоянно нарушаване на принципите на свободата, демокрацията, зачитане на човешките права и фундаменталните свободи и върховенството на закона, върху които е изграден ЕС". .
В документите се казва още, че Турция трябва да провежда политика на нулева толерантност по отношение на мъченията и лошото третиране на задържани.
Повечето анализатори считат, че до присъединяването на Турция към Европейския съюз ще мине поне едно десетилетие. В същото време, Турция е изправена пред опозицията на голям брой страни членки които смятат, че мястото на тази многомилионна мюсюлманска държава не е в Европейския съюз.
През месец декември 2006 година Турция отстъпва пред искането на Европейската комисия и решава да отвори едно пристанище и едно летище за самолети на Кипър, ако Никозия се съгласи да отвори реципрочно летище и пристанище в северната част на острова и по този начин да прекрати икономическата изолация на кипърските турци. Кипър обаче заяви, че никога няма да даде съгласието си за отваряне на кипърско-турско летище за други полети освен за Турция. Кипърският правителствен говорител казва, че "няма вероятност да дадем някога съгласието си за отварянето на летището в Северен Кипър, тъй като подобно нещо ще означава индиректното признаване на една "псевдодържава". .
Въпреки това ходът на преговорите между Турция и ЕС вече е факт. Една от основните характеристики на Турция е нейното геостратегическо положение. Само 3% от територията на Турция географски се намира в Европа. Освен това турската столица не се намира в Европа, а в Азия. Членството на Турция означава, че външната граница на ЕС ще достигне държави като Сирия, Иран и Ирак. Населението на Турция е 68 109 469, т.е. почти колкото на 10те присъединили се през 2004 година държави-членки взети заедно. .
В Доклада на ЕК от 2006 година за напредъка на Турция се засягат всички сфери на преговорния процес като се набляга и се критикуват някои основни проблеми: нивото на демокрация, човешките права, дискриминацията и др.
Много хора са скептични по отношение на ангажиментите на Турция към демокрацията, човешките права и нейните способности да достигне европейски стандарти в редиця ключови въпроси като равенство на пола, политическа свобода, права на малцинствата (особено що се отнася към кюрдското население, не-мюсюлманското и хомосексуалното). Свободата на словото е другата област, в която се породиха съмнения (редовен доклад за напредака на Турция към присъединяване). Критичните мнения по строга национална линия са преследвани от закона. Член 301, ал. 1 от Турския наказателен кодекс, който се смята за противостоящ на идеята за свобода на словото гласи:”Турски гражданин, който съзнателно обижда Турското велико народно събрание, се наказва със затвор в срок от шест месеца до три години” и “когато обидата се изварши от турски гражданин в чужда държава, наказанието следва да се увеличи до 1/3.”
Отношението на Турция към кюрдския народ и други местни общности е също от съществено значение. Някои определят офицялното признаване на кюрдския език от турските власти като козметична операция. Кюрдското образование се осъществява само чрез няколко местни частни училища, докато телевизията на кюрдски е само за половин час на седмица и под монопола на държавната телевизионна корпорация TRT. Кюрдско-турският политик – Лейла Зана е арестувана през 1994г. и излежава 12 години, затова, че е говорила на кюрдски в сградата на турския парламент.
Дискриминацията на хомосексуалистите също е широкоразпространена. Това има няколко аспекта. Турция е една от двете държави от общо 46те – членки на Съвета на Европа, която отказва да им даде достъп до военните служби.
Въпросът за църквата и разделението на държавата и дискриминацията на не-мюсюлманите е друг проблем. Поддържаното Hanafi school of Sunni Islam продължава да се радва на високи привилегии в Турция с хилядите назначени имами, докато на турското духовенство от други религии изобщо не се заплаща. Някои от другите държави-членки на ЕС също са критикувани на подобни основания, въпреки че няма сведения в тях да има дискриминация в голям мащаб и липса на толерантност към религиите както в Турция. Последният вътрешен доклад на ЕС потвърждава тази широкообхватна дискриминация, като отбелязва, че от 2005 година насам не е направен никакъв прогрес и не е показано желание от страна на турското правителство за това.
Сериозни групи в ЕП карат Турция да поеме отговорност за арменските жертви от Първата световна война като геноцид. Турция отказва да поеме отговорност, твърдейки, че тези събития са били резултат от гражданската война през последните години на Османската империя. Въпреки това ЕП с мнозинство от 391 срещу 96 гласа, приема, че Турция трябва да признае арменския геноцид преди да се присъедини към ЕС. Това изискване по-късно отпада на 27 септември 2006г. на заседание на ЕП с 429 гласа срещу 71 и 125 въздържали се.
Последният пример за дискриминацията, илюстриращ пробема за геноцида над арменските граждани и за липса на свобода на словото в Турция, е наскорошното убийство на турски журналист от арменски произход, който е подвеждан няколко пъти под съдебна отговорност заради репортажите си за масовите убийства на арменци и турци в началото на 20 век. През октомври 2005 година той е осъден на шест месеца условно след статия за арменския геноцид от 1915 година.
Безспорно, в изясняване на дадена политика на международен субект важна роля играят взаймоотношения със съседите.
Безспорно най-силният външен фактор, определящ възможния резултат от преговорите на Турция с Европейския съюз и формиращ до голяма степен политиката на ЕС спрямо кандидат-членката е “проблемат Кипър”. Турция отказва да признае Република Кипър (член на ЕС) като единствени власти на острова, но въпреки това признава съществуването на Турска република на Северен Кипър. Севернокипърска турска република, съкратено СКТР е самопровъзгласила се държава, заемаща северната част на остров Кипър. От 1975 до 1983 територията на Северен Кипър се нарича Турска федеративна държава Северен Кипър. Турция е единственната страна, признала независимостта на Северен Кипър. Съгласно международното право, Република Кипър запазва суверенитета си над цялата територия, влизаща в състава й до 1974 г. Именно към това мнение се придържат всички останали държави и ООН.
СКТР е отделена от останалата част на Кипър посредством буферна зона. Линията, разделяща острова на два сектора (така наречената "Зелена линия"), се охранява от контингент на ООН.
Турция и турските кипърци, 30 години отхвърлят всички предложения на Обединените нации за изход от проблема. Планът Аннан от 2004г., обаче, цели именно отново да обедини острова. Планът за уреждане на кипърския проблем, предложен от ООН (Планът "Анан" - Annan Plan), предвижда създаването на острова на двуобщносттна и двузонална държава вместо унитарната Република Кипър, което според кипърските гърци означава фактическото признаване на турската окупация на северната част на острова.
Според този план Турция получава правото да запази своя военен контингент на острова. Освен това планът Анан предвижда юридическото узаконяване на договорите, сключени между СКТР и Турция, които позволяват на турската армия правото да изпозлва всички кипърски пристанища, да се предвиждват по цялата територия на острова, правото над турските военовъздушни сили на над кипърското въздушно пространство.
Турската страна получава право на вето в бъдещото обединено кипърско правителство, като всички държавни структури на обединен Кипър трябва 95 % да се финансират от гръцката страна. Планът предвижда ограничения от страна на кипърските гърци да оперират с имоти в северната част на острова, докато жизненото равнище в двете общности не се изравни.
На 1 май 2004 г. гръцката част на Кипър влиза в Европейския съюз. Всички привилегии и средства от фондовете на съюза, произитичащи от членството на Република Кипър в ЕС, са в сила само в гръцката част на острова. Европейският съюз продължава да разглежда територията на Северен Кипър като територия на ЕС, намираща се под чужда военна окупация и докато не се постигне окончателно решение на кипърския върпос, на тази територия нама да са в сила законите на съюза. Република Кипър има 6 места в Европейския парламент, които са определени на базата на цялото население на острова.
Самият Кофи Анан отбелязва, че след референдума официалните контакти между ръководителите на гръцката и турска общност са прекратени, а надеждите, че влизането на Кипър в Европейския съюз ще ускори разрешаването на кипърския въпрос, не се оправдаха.
Този план, обаче, системно се отхвърля от гръцката част на Кипър, на основание, че не отговаря на интересите им.
Споровете на Кирър и Турция за геостратегическите въпроси в Егейско море са източник на голямо напрежение и военни провокации между тези две държави.
Турция е наложила и икономическото ембарго и затварянето на границата на острова за Армения (дължащо се на конфликт между Армения и Азърбайджан за Nagorno-Karabakh. Турция подкрепя претенциите на Азърбайджан за Nagorno-Karabakh и гледа на ситуацията като на окупация на азърбайджанска земя. Доклад 3 на ЕС гласи, че Турция трябва да предприеме сериозни мерки за разрешаване на ситуацията преди евентуалното присъединяване на страната. Председателят на Комисията Романо Проди казва: “На мен лично не ми харесва факта, че турско-арменската граница е затворена. Не изключвам възможността за отварянето на границата да бъде поставено като условие за членството на Турция в ЕС”. На това Турция отговаря с изискването изгодният петролопроводен път Баку-Тбилиси-Сейхан да заобикаля арменската територия. Критиците посочват, че тази политика на ембарго и изолация на по-малък съсед е несъвместима с желанието на Турция да се присъедини към отворената Европейска общност.
Присъединяването на Турция към ЕС ще има дълбоки последици за бъдещите посоки на развитие на ЕС.
Европейските държави-членки на ЕС трябва да приемат турското членство за ад може присъединяването на Турция да бъде успешно. Някои държави могат да се противопоставят, особено Австрия, която исторически винаги е служила като крепостна стена за Християнска Европа срещу Османската империя; Франция, която се страхува от нова вълна мюсюлмански емигранти.
Френският президент Жак Ширак, който подкрепя присъединяването на Турция към ЕС, се съгласи, че поправките във Френската конституция оторизираща ратификацията на предложената Европейска конституция, съдържа клауза, гласяща, че във Франция се изисква референдум преди да се даде съгласие за Турция и която и да е бъдеща членка на ЕС.
Авсрийският канцлер Волфганг Щрусел заяви, че може да проведе референдум по въпроса. Авсрийският президент Йожка Фишер сериозно предлага паневропейски референдум по въпроса, поради голямото значение за бъдещето на ЕС. Сегашното гръцко правитество подкрепя членството на Турция в ЕС, надявайки се, че Турция ще смекчи позицийте си по редица проблеми, породени по време на и след присъединяването й към ЕС. Въпреки това, социологическите проучвания от края на декември 2004г. показва, че два пъти повече граждани се противопоставят на идеята
Развитието вътре в Турция също може да замрази преговорите за присъединяване – намеса на скептичните военни власти по цивилните улици, идването на власт на хардлайнерите-ислямистки и националистки правителства, или настоящия провал на турското правителство да докаже своята готовност да уважава acquis communautaire.
Много хора смятат, че включванетона такава голяма държава с различна култура и слаба икономика може да направи изключително трудно за ЕС да задълбочи своята интеграция и може да я принуди да се сведе до проста зона за икономическо взаймодействие. Този възможен сценарий е считан от много евроскептици, които искат ЕС да остане такъв какъвто е или да се върне в по-ранен етап, като полезен. Те вярват, че ЕС трябва да бъде само проект за свободен търговски пазар, а не по-широк политически и културен проект. Противоположното мнение, обаче се поддържа от европейските федералисти.
Въпросът за различната култура често се използва като евфемизъм за “държава на ислямското мнозинство”, тъй като просто всички настоящи членки на ЕС са имали и продължавата да имат различни култури.
Освен това фактът, че Турция е традиционна атлантическа и натовска държава с много близи връзки със САЩ също се явява сериозен политически въпрос. САЩ са едни от най-големите поддръжници на присъединяването на Турция към ЕС. Някои държави-членки на ЕС, като Франция, желае ЕС да увеличи своята политическа независимост от САЩ и затова смята турското членство за нежелателно. Валери Жискар Д’Естен се противопоставя на приемането на Турция, на основание, че това би довело до желание от страна на Мароко да се присъедини към ЕС, въпреки че е спорно, защото Мароко няма същата историческа свръзка с Европа както Турция. Мароко вече е кандидатствала за членство в ЕС и молбата е отхвърлена на географска основа.
Противопоставянето на членството на Турция в ЕС варира в различните държави-членки на ЕС. Проблемът, споменат от тези, които се обявяват против членството могат ад се разделят на няколко групи: тези, които наблягат на международните позиции на Турция; тези, които разглеждат вътрешните въпроси като нивото на демокрация, човешките права и дискриминацията; тези, които третират турския външен отворения диспут със съседите.
Различието във фундаменталните ценности и култура между доминиращата ислямска държава (99.8% от населението са мюсюлмани) и сегашните християнски и антирелигиозни държави-членки на ЕС, всички от които са исторически християнски. Въпреки това Босна и Албания са потенциални кандиадатстващи старни с преобладаващо мюсюлмаско население.
Отказът на турското правителство да признае статута на Кипър, настоящ член на ЕС, е най-голямото препятствие по пътя на Турция към ЕС. Самият въпрос е от сериозно дипломатическо значение, защото парадоксално това означава, че Турция не признава една от страните, с която преговаря. Едно от възможните решения, отделно от малко вероятната промяна в стратегията на турското правителство, е въвеждането на бюрократично и дипломатично извъртане на законодателството, като това ЕС да въведе специални преговорни закони за Турация. Другото решение, или по-скоро изход, е че ЕС предпочита да се придържа към съществуващите закони, познати като acquis communautaire, и да отложи приемането на Турция.
Само 3% от територията на Турция географски се намира в Европа. Освен това турската столица не се намира в Европа, а в Азия. Членството на Турция означава, че външната граница на ЕС ще достигне държави като Сирия, Иран и Ирак.
Населението на Турция е почти толкова голямо, колкото на присъединилите се през 2004г. държави взети заедно, докато турската икономика има много нестабилен растеж. Много въпроси дали ЕС може да подкрепя и “абсорбира” толкова голяма страна и много европейски страни се страхуват от потенциална висока имиграционна вълна на бедно турко население.
70 милионното население на Турция ще даде на страната второто най-многобройно представителство в ЕП след Германия. С настоящото ниво на увеличаване на населението, може да се достигне до надминава на Германия и така да се окаже държавата с най-много членове в ЕП. Тъй като в момента АКР (най-голямата турска партия) се сближава с ЕНП - най-голямата група на европейска партия и е приета за observer-member, е много вероятно АКР да се присъедини към тази политическа група ако Турция влезе в ЕС.
Предвид гореизложеното, може да се направи опит за очертаване на следните варианти по въпроса за бъдещото членство на Турция в Европейския съюз.
Провал на преговорите. Възможно е провал на преговорите, дължащи се главно на невъзможността и нежеланието на Турция да предприеме необходимите реформи в редица важни области като права на човека, дискриминация и вътрешен ред. Същевременно проблемът с Кипър остава ключов за развитието на преговорите между Турция и ЕС. Този вариант е средно допустим, тъй като ситуацията в Кипър се нуждае от разрешаване, за което са необходими международни актьори като ООН, НАТО и ЕС.
Позициите на САЩ в Турция и възможността на Атлантическата държава да има свой силен инструмент в ЕС също имат връзка по този вариант.
Отлагане на решението. Този вариант на отлагане на решение и замразяване на преговорите за членство на Турция в ЕС, въпреки че не води до промяна на настоящото статукво, ще доведе до натоварване на ангажираните международни фактори по редица международни проблеми, в частност по проблема за Кипър. Като цяло това би забавило процеса на изграждане на мира в региона. Вероятността този вариант да се реализира е малка, въпреки че не е изключена опцията за краткосрочно замразяване на преговорите, напр. до 1-2 години, ако възникнат обстоятелства, налагащи това (като дестабилизация в Севернокипърска турска република, промяна в управлението и преговарящите екипи…).
Привилегировано членство. Вземайки в предвид последователната и категорична политика на Турция за Кипър, както и твърде голямата вероятност републиката да се превърне в държавата-членка с най-много представители в ЕП, логично е да очаква обусновано несъгласие на “силните” в ЕС – Германия, Франция, Австрия. Вероятността за реализирането на „привилигированото членство” може да се оцени по-скоро като средно висока, като шансовете се увеличават, ако се приеме възможността за провеждане на паневропейски референдум, както и от съгласието на Турция с дадения статут.
Пълноправно членство на Турция в ЕС. При този вариант могат да се очакват промени в самия ЕС, тъй като присъединяването на такава различна държава неминуемо изисква различни методи и политики.
Каквото и да бъде решението на този сложен и противоречив въпрос, в уравнението има един елемент, който за момента е незаменим и крайно необходим - европейската и интеграция.
