За да се анализира същността за типа на дадена политическа партия първо трябва да се определи начина за изследване и метода, по който тази класификация се прави.

При анализа на същността на дадена политическа партия се използва както статистическият метод, така и типологизацията. В настоящата разработка вторият подход бъде представен като изследване на традиционните идеални типове политическа партия. Реалните такива са смесица от елементи на идеалните типове. Крайният вид ще бъде определен въз основа на типовете съвременни партии, като резултат от традиционните такива, използвайки последователно дедуктивен, дескриптивен и сравнителен метод, а партията ще бъде разгледана от страна на нейната организация, вътрешна политика и вътрешно-партиен живот.

Един от начининте за определяне на същността на дадена политическа партия е дедуктивният – тръгва се от емпирията и теорията и сравнявайки същността й с различните установени вече типове, се стига до заключения за типа, а оттам и за същността на политическата партия. Другият начин е чрез индукцията, т.е. разполагайки с подробна характеристика на дадена политическа партия - нейните програмни документи, водената политика и вътрешен характер се правят заключение за типа по установени критерии. Тъй като обаче индуктивният метод предполага известна степен на предубеденост, по-ефективният метод за определяне на типа на дадена политическа партия е чрез дедукция.

При определянето на типа на политическата партия от съвременен вид, се тръгва от съществуващото априори теоретично допуснато разделение между масовата и кадрова партия. Чисто емпирично се приема, че кадровата партия съответства на изборния комитет, а масовата партия на местната партиина структура.

Местната партиина структура е част от цялостната структура на политическата партия и самостоятелнаото й съществуване е немислимо. Френският учен Морис Дьоверже заключва, че партиите, изградени върху местна структура са по-централизирани от партиите, изградени върху изборни комитети. При тези условни констатации се допуска, че първите два типа политическа партия са кадровата или елитната партия и масовата партия.

С цел установяване на съвпадане на модела на изследваната партия и тези два типа е необходимо да се изведат базовите характеристики на двата типа политически партии, след което съпоставително да се приложат към нея.

Масовата политическа партия се стреми към набирането на членове, тяхното политическо образоване и подбирането на елит измежду подготвените вече членове. Ключов е и въпросът за финансирането на типа масова партия – то става чрез редовното заплащане на членски внос, като така се покриват разходите за обучение на кадри и провеждането на предизборни кампании. Кадровата партия, от своя страна, групира видни личности с цел подготовка на изборите. Значението тук не е в количеството, а в качеството – в подобен тип организации влизат влиятелни хора, чието име и връзки могат да осигурят подкрепа и гласове, хора, които знаят как се работи и финансисти, които набавят средствата, необходими за кампанията. В статията на Дьоверже се правят констатации, че една партия е кадрова тогава, когато липсва система за регистрация на членове, липсва редовно събиране на членски внос и съществува представа за точен брой членове.

Изхождайки от тези характеристики ПП “ГЕРБ” може да се определи по-скоро като масова политическа партия. В нея членството е свободно и отворено към всичи граждани. Същевременно съществува регулярно събиране на членски внос от членовете, използвано както за обучение на кадри, така и за издръжка на самата партия. ПП “ГЕРБ” е постоянно действаща, т.е. перманентно определяща позиции и политики. Тя не се активизира само около избори, а действа и през останалото време. Въпреки някои публични констатации, че ГЕРБ е елитна/кадрова партия, според съществуващата типологизация тя е далеч от този модел – в партията съществува система за регистрация на членовете, членският внос се събира редовно и точният брой на членовете е известен – около 10 940.

Реконструирайки теориите за типовете политически партии се появяват класификации, които отговарят на съвременните такива. При по-нататъшната типология ПП “ГЕРБ” се определя като модерна кадрова партия – определение, въведено от Кууле през 1994 г. Членовете на партията са източник на финансиране, те са важни като организационни тела и като средство за излъчване на кандидати за политически длъжности; стратегията не се стреми към всеобхватност, нито се ограничава до конкретни групи. Като модерна кадрова партия ГЕРБ се характеризира с малък брой членове (около 10 940) и висока степен на тяхно участие. По подобен модел функционират и германските ХСС и ХДС.

Едно от последните теоретично съществуващи разделения между типове партии е това на електорално-професионални и масово-бюрократична. Вторият тип отрежда централна роля на политико-административни задачи и е насочен към “твърдия електорат” като доминират вътрешнопартийните лидери и колективното лидерство. При електорално-професионалния тип се набляга на професионалистите, като се поставя акцент върху конкретни политически проблеми и лидерството. Доминират публичните представители и имат персонализирано лидерство. Електорално-професионалният тип политическа партия е насочен към колебаещия се електорат. Изхождайки от тези разграничение можем да определим ПП “ГЕРБ” като електорално-професионална партия. Изключение са доминиращите публични представители, тъй като в партията преобладават вътрешно-партийните лидери, което е характеристика на масово-бюрократичните партии.

По една от другите класификации – резделението на политико-ориентирани, електорално-ориентирани и службогонски-ориентирани, с наличните си характеристики ПП “ГЕРБ” спада към политико-електорално-ориентираните. В това отношение тя не представлява чист тип: интензивният, продължителен и фокусиран върху проблема вътрешен дебат за политиката, в който участват повечето равнища на партията е характерен за политико-ориентирания тип, но последователността на възприетите политически позиции, които се променят според решенията на лидера и с оглед на структурата на вота, определянето на стратегията за да съответства на стратегията за увеличаване на гласове и липсата на инфраструктура в подкрепа на политиките, спадат към електорално-ориентираните политически партии. Затова ПП ”ГЕРБ” е  политико-електорално-ориентиран тип партия.

От приложения дедуктивен метод от поставените теоретични класификации може да се достигне до извода, че ПП “ГЕРБ” е масова, модерно-кадрова, електорално-професионална и политико-електорално ориентирана политическа партия.

В съществуващите до момента политологически изследвания по материята за политическите партии, винаги се прави връзката с историята на дадената организация. За установяването на същността на ПП “ГЕРБ” е важно да се отбележат особеностите при “историческото” й развитие (създаването на сдружение с нестопанска цел; формирането на граждански политики; създаване на политическата партия;) тъй като то представлява отклонение от традиционно съществуващите характеристики при етапите на развитие на политическите партии.

Сдружение “Граждани за европейско развитие на България” (ГЕРБ) е регистрирано през месец март 2006г. като сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност. За настоящия анализ неговият Устав няма релевентност към целта на изследването, доколкото той напълно отговаря на ЗЮЛНЦ и не представлява дейностно или структурно отклонение от него. Сдружението се управлява от общо делегатско събрание и Управителен съвет, като членове на управителния съвет са: председател Душана Здравкова, зам.председатели: Цветан Цветанов и Красимир Велчев. Според чл.48, ал.1 от Устава, основната организационна единица на сдружението е клубът. В последвалите няколко месеца СНЦОД “ГЕРБ” открива регионални клубове в около 20 града в цялата страна и 6 клуба в чужбина. Всеки регионален клуб се състой от координатор за съответния район и координационен съвет. Той е неформално обединение и може да се създаде във всяко населено място, както и може да сформира секции за работа по определени проблеми или интереси на своите членове. Тази структура на предоставяне на големи правомощия на местните единици говори за една висока степен на вътрешно-организационна свобода. Нито един от органите на Сдружение “ГЕРБ” не концентрира в себе си цялостен котрол и задаване на строга действена линия на развитие. Този модел може да се характеризира по-скоро като силно децентрализиран, тъй като местните клубове сами определят работната си програма и дейност. Доколко този децентрализиран модел е ефективен, зависи от степентта на привързаност на членовете към институцията, тяхната организационна култура и стимул. Колкото степените на тези принадлежностни характеристики са по-високи, толкова по-ефективен е функциониращият модел.

Като дейности, Сдружение “ГЕРБ” набляга на организирането на кръгли маси по обществени проблеми: съдебна сиситема, децентрализация, корупция, образование, здравеопазване, социална политика, културно-историческо наследство, европейска интеграция  и др., като по този начин формира публични политики и изучава европейски добри практики. Новото в случая е, че приоритетите в тези политики се формират от граждани и експерти и представляват изцяло гражданска платформа. Именно тази гражданска платформа заляга в основната политическа програма на ПП “ГЕРБ” – “Съзидател на една модерна България в рамките на обединена Европа”, приета по време на Учредителното събрание на партията на 3 декември 2006 година.

На 16 ноември 2006г. се създава Инициативен комитет за създаване на ПП “ГЕРБ”, в който влизат 64 човека. В заседанието на Инициативния комитет участват хора от Шумен, Видин, Сливен, Ямбол, Монтана, София, Мадан, Бургас, Русе, Варна, Добрич, Хасково, Благоевград и Габрово. Технологията на създаване на инициативни комитети и политически партии изискват няколко условия за своята ефективност и максимална всеобхватност. Първо, трябва да търси баланс в състава на комитета, от гледна точка на професии и възрастова група. В Инициативния комитет за създаване на ПП “ГЕРБ” има дифернциация в упражняваните професии: юристи, икономисти, лекари, общественици, бизнесмени, учители и др. Спазен е и балансът във възрастовата граница – от 64 члена: 3 членове са на възраст над 60 години, 9 са на възраст между между 50 и 60 години, 42 между 30 и 50 години и 10 до 30 години. Второто всеки инициативен комитет би трибвало да садържа “имена” – утвърдени актьори, певци, спортисти, кметове на градове. В Инициативния комитет са певицата Стефка Съботинова, актьорите Любен Чаталов, Иван Иванов и Робърт Янакиев, композиторът Митко Щерев и олимпийската шампионка Йорданка Благоева, както и кметовете на Шумен и Мадан - Веселин Златев и Валентин Гаджев. Спазването на тези две условия показва, че зад него има сериозна практическа сила.

На заседанието на Инициативния комитет се приема, съобразно закона, Учредителна декларация по чл. 10 ал. 2 от ЗПП. В нея се залагат основните принципи и цели на политическа партия "ГЕРБ":

1.       Утвърждаване на демократични свободи и социална отговорност

2.       Интегриране на България в Европейските и Евроатлантическите структури

3.       Създаване на контакти между национални и международни организации на основата на европейската интеграция на Република България

4.       Утвърждаване на духовните, моралните и културните ценности на българина

5.       Създаване на условия за равни възможности за всички граждани на Република България независимо от пол, възраст, религия

6.       Повишаване на жизненото равнище

7.       Укрепване на доверието на обществото към държавните институции и премахване на корупцията

8.       Подпомагане на институционалното укрепване на държавните органи

9.       Оптимизиране на дейността на държавните структури за по-ефективно прилагане на европейските практики

 Изясняването на тези политически цели са важни дотолкова, доколкото ситуират ПП “ГЕРБ” в точно определено място по оста “ляво-дясно”. С цел да се определи типа на партията и идеологически, е необходимо да рзгледаме и Устава на ПП “ГЕРБ”, приет на 3 декември 2006 година, по време на Учредителното събрание на партията.

Според него право да членува има всеки български гражданин, отговарящ на определени условия (чл. 9). Процесът за приемане на член, обаче, е малко по-комплициран в сравнение с тези на другите български политически партии, сходни по цели и ценности с ГЕРБ – СДС и ДСБ. Уставът на ПП “ГЕРБ” изисква кандидатът да подава молба и декларация до общинския ръководител, който представя кандидатурата пред Областния съвет. След това Областния съвет излиза със становище, като заявлението и становището по кандидатурата се изпращат на Изпълнителната комисия на партията. След разглеждането им Изпълнителната комисия издава решение за членство. Това драстично се разминава със заложеното в Устава на партия ДСБ: “Общинското (районното) ръководство се произнася с решение в едномесечен срок от подаване на заявлението за членство” (чл. 1,т.4). Т.е. при ГЕРБ членовете практически се приемат от Изпълнителната комисия, която е национален ръководен орган на партията, докато при ДСБ те се приемат от Общинското ръководство. Това е показателно и за вида политическа партия по разделението централизираност-децентрализираност. Оттук следват изводите, че ПП “ГЕРБ” е силно централизирана партия. Това от своя страна е парадокс, тъй като организацията, от която на практика произлиза политическата партия – т.е. Сдружение “Граждани за европейско развитие на България” е силно децентрализирано по своята организация и същност. След като веднъж е доказало, че на практика Сдружението функционира добре и има препокриване на субектите в двете организации – т.е. и членовете и ръководството приемат организационната структура и този метод на децентрализация е работещ, се поражда въпроса дали силната централизация в ПП “ГЕРБ” би била ефективна. За сажаление, това може да се разбере в процеса на развитие на самата пария. Интересно е обаче заявлението на неформалния лидер на ГЕРБ – Бойко Борисов, че Сдружение “Граждани за европейско развитие на България” ще бъде коректив на ПП “ГЕРБ”, т.е. ще упражнява контрол върху него. Теоретично погледнато една силно децентрализирана организация трудно би могла да упражнява контрол върху силно централизирана такава.

Както в ПП “ГЕРБ”, така и в ПП ДСБ” е въведен т.нар. статут на “симпатизанти”. Според чл 14. от Устава на ГЕРБ “кандидатът подава писмено заявление по образец до Общинския ръководител, който представя заявлението на Областния ръководител”, т.е. статута на симпатизант се придобива след одобрение на Областно ниво. В чл. 7, т.4 от Устава на ДСБ пише, че “Общинското (районното) ръководство се произнася с решение в едномесечен срок от подаване на заявлението”. Отново се наблюдава разминаване между нивата на вземане на решения, което е определящо за друга измерима типоопределяща характесристика – вътрешнопартийната демокрация.

Вътрешнопартиината демокрация, от една страна, предполага наличието и използването на демократични принципи при функционирането на политическите партии. В демократичните режими политическите партии са посредници между гражданското общество и държавните институции. И като такива те трябва да гарантират  необходимите демокреатични права на своите членове, което да им позволява да артикулират  ценностите и интерресите на гражданите, индентифициращи се с партията. Вътрешнопартиината демокрация отразява опредедлмн баланс между демократичност и ценрлизация. Степента й може да се определи от няколко фактора – политическото наследство на партията, анализ на уставите – в частта за права на партиините членове и правомощия на местните партиини организации и ролята на престдетеля/лидера.

Правата на членовете вече бяха анализирани, но има още една конфигурираща дескриптива страна на анализа – тази за ограничаване на правата на членовете. В т. 10, в) от Устава на Съюза на Демокртичните сили (СДС) се казва, че “член на партията може да бъде изключен при “публично изразено несъгласие с взети от СДС решения”. В Устава на ПП “ГЕРБ”, в член 13, т. 2 в) индиректно е загатнато, че членството в ГЕРБ се прекратява по решение на Изпълнителната комисия при “поведение, което е несъвместимо с ценностите и целите на партия ГЕРБ или уронва престижа на партията”.

От тези констатации следва извода, че ПП “ГЕРБ” все още няма изградено ниво на вътрешнопартиина демокрация, нещо, което обаче Сдружение “Граждани за европейско развитие на България” е възприело като основно.

Структурата на ПП “ГЕРБ” не прави изключение от традиционната структура на другите политически партии в България – областни и общински организации. Важна е степентта на тяхната самостоятелност от ценралното ръководство. При внимтелен анализ на членове 17 – 27 стява ясно, че организационната структура на ГЕРБ се ползва с малко правомощия и е силно ограничен в дейността си.

За разлика от Уставите на ПП “ДСБ” и този на СДС, основното ниво на вземане на решения в ГЕРБ не е това на партииния лидер – неговите правомощия са споделени и дори “иззети” от Изпълнителната комисия на ПП “ГЕРБ”. Според Устава Изпълнителната комисия: Изпълнява решенията на Националното събрание; Приема решения по текущи въпроси в интерес на ГЕРБ; Може да свиква и отлага заседания на всички структури и органи на ГЕРБ; Изготвя бюджет и отчет за изпълнението му; Осъществява международната дейност на партията и координира връзките с медиите; Приема решения за осъществяване на издателска и друга разрешена от закона дейност; Определя предизборната стратегия на ГЕРБ; Организира провеждането на избори за всички органи на власт и избира централен предизборен щаб; Утвърждава членовете на ГЕРБ; Приема решения за изключване на членове на ГЕРБ по предложение на Областното събрание; Определя кандидатите на ГЕРБ за народни представители, общински съветници, кметове, евродепутати, президент и вицепрезидент; Определя стратегията на парламентарната дейност на партията; Утвърждава Общинските и Областните ръководители и организационните им секретари; Освобождава Общинските и Областните ръководители и Местните, Общинските и Областните организационни секретари при неспазване решенията на Националното събрание и Изпълнителната комисия, несправяне с работата или по други причини, които по преценка на Изпълнителната комисия са основание за отстраняване от длъжност и назначава на тяхно място временно изпълняващи длъжността за срок от 6 месеца до избирането на нов ръководител; Създава временни и постоянни експертни групи, утвърждава състава им и правилата за дейността им; Изработва правила за финансовата и административната дейност и за организиране на предизборни кампании; Приема решения за придобиване, управление и разпореждане с имущество на партията; Организира набирането на средства от членски внос, дарения и други разрешени от закона източници и тяхното разходване; Избира лицата, които отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на партията, посочени в чл. 30 от ЗПП; Приема решения за осъществяване на съвместна дейност с не правителствени организации; Приема решение за промяна на адреса на ГЕРБ; Обсъжда и приема решения по въпроси от идейно-политически характер, които не са от изключителната компетентност на Националното събрание; Определя с решение размера на членския внос. Тези правомощия на Изпълнителната комисия на ПП “ГЕРБ” я нарежда на първо място сред българските политически партии по концентрация на власт в един орган (състоящ се от 7 души), установява липсата на каквато и да е вътрешнопартиина демокрация и постановява ограничения на местните структури. Т.е. по своя основен документ – Устава, ПП “ГЕРБ” е силно авторитарна, което е характеристика на лявото в политическата теория и практика.

Това обаче не е досатъчно за правилното ситуиране на парията по оста “ляво – дясно”. Значение тук има политиката, провеждана от партията и посланията, които тя лансира. Лозунгът, който беше лансиран при учредяване на Сдружение “ГЕРБ” е: ”Ние сме ГЕРБ. С теб сме по-силни”. Това също съдържа ляво-съотнасящ елемент – водещото общо цяло. Но същевременно се появявва и персонализацията - “теб”, което се възприема при либерално-демократичните традиции. Въпреки това “теб” издава самостоятелността на индивида, оттук се причислява към либерализма, а той се съотнася към центъра на “ляво – десния” спектър. Т.е. от основния лансиран до момента лозунг като единно послание може да се направи извода за ляво-центриско ситуиране на ПП “ГЕРБ”. Същевременно обаче през месец август Сдружение “ГЕРБ” излиза с Декларация, в която заявява, че категорично няма да подкрепи Георги Първанов за втори мандат на президентските избори през 2006г. Това, както и задочната подкрепа на Бойко Борисов за десния кандидат-президент Неделчо Беронов, прехвърлят ГЕРБ в десния политически спектър. В подкрепа на десноориентираността на партията са и международните контакти на организацията с ЕНП и ХСС. Във вътрешно-политически план Сдружение “ГЕРБ” сключи Споразумения за сътрудничество с БЗНС – НС на Анастасия Мозер и ЕДП, които по своята същност са десни организации. По водената от ГЕРБ политика следва, че тя е дясно-центриска политическа партия.

Последното нещо, което оказва влияние върху формирането на типа политическа партия, това е политическата култура на дадено общество. Според типологията на Алмънд и Верба съществуват 3 типа политическа култура – патриархална, подданическа и участническа. България се определя като подданически тип политическа култура. Тя очертава тип, при който ориентациите към системата и изходните обекти е силна, но що се отнася до входните обекти и оценката на собственото място в политиката, ориентациите са крайно слаби. Такъв тип очаква да бъде ръководен като субект, но не може, а и не желае да бъде субект в политическия процес. Т.е. ПП “ГЕРБ” напълно отговаря на типа политическа култура на обществото.

След направения анализ, с приложените фатки и аргументи става ясно, че ПП “ГЕРБ” е масова, електорално-професионална, дясно-центриска и вътрешно-недемократична полтическа партия.